Велосипеди – новини, статии, спортисти

Анджело Фаусто Коппи е италиански шосеен колоездач, който доминира на международната сцена в началото на следвоенните години и остава известен като най-успешният спортист и един най-великите колоездачи на всички времена.

Роден е на 15 септември 1919 година в Кастелания, провинция на Александрия. Израства в скромното семейство на Доменико Коппи и Анжолина Бовери. Майка му е искала да го нарекат Анжело, а баща му е настоявал синът им да се казва Фаусто, затова той получава двойното име Анжело Фаусто, но в кариерата си е известен само като Фаусто. Прекарва живота си в Нови Лигуре, а след това във Вила Карла по пътя към Серавале.

Като дете не се отличава с добро здраве, нито проявява интерес към училищните занимания, но още 13-годишен се запалва по велосипедите и неговият чичо му подарява първия велосипед. Така той започва да прекарва почти цялото си време, занимавайки се с колоездене. Изоставя училище и започва работа като помощник в една месарница. На 15-годишна възраст участва в първото любителско състезание, по време на което обаче гумите на велосипеда му изпускат. Началото на кариерата му на велосипедист като цяло не се оказва много обещаваща. Първата победа в едно от тези първи надпревари му носи 20 лири и един сандвич със салам.

През 1939 година Фаусто става професиоален колоездач. Първият му голям успех идва една година по-късно, когато спечелва Обиколката на Италия. Кариерата му е прекъсната от Втората световна война, по време на която той е ефрейтор. В Африка е пленен от британците, а на 17 май 1943 година е интерниран в Баб ел Мегез, след което е прехвърлен в концентрационен лагер близо до Алжир. След войната възобновява тренировките си и завръщането му в колоезденето е триумфално.

Фаусто печели 118 професионални и 20 любителски състезания и става „шампион на шампионите“. Той е отличен катерач с невероятен капацитет на белите дробове (6.5 литра) и много силно сърце (44 удара в минута в покой), което му позволява отлична издържливост при стрес. Големият колоездач печели два пъти Тур дьо Франс (през 1949 и 1952) и пет пъти Обиколката на Италия (1940, 1947, 1949, 1952 и 1953). Той е един от малкото състезатели, който печели Джирото и Тура през една и съща година (друг такъв състезател е Марко Пантани, 1998). Коппи печели три пъти надпреварата Милано-Сан Ремо (1946, 1948 и 1949), пет пъти Обиколката на Ломбардия (1946-49, 1954), два пъти Обиколката на нациите (1946 и 1947) и Париж-Рубе (1950).

На 7 ноевмри 1942 година Коппи поставя рекорд в часовото състезание, но също тогава за първи път си счупва кост (което впоследствие му се случва още седем пъти).

На 22 ноември 1945 година в Сестри Поненте се жени за Бруна Чамполини. От брака им се ражда първото му дете – дъщеря му Мария, а по-късно, от скандалната му връзка с Бялата Дама, се ражда синът му Фаустино.

Умира на 2 януари 1960 година от малария, от която се разболява по време на пътуване до Горна Волта, но болестта му не е диагностицирана правилно и навреме. Изпада в кома и умира в болницата в Тортона.

Алфредо Бинда е италиански шосеен колоездач, петкратен победител в Джиро д'Италия и трикратен световен шампион.

Роден е на 11 август 1902 година във Варезе, но израства във френския град Ница. Той става професионален колоездач през 1922 година, а три години по-късно спечелва Джиро д'Италия. Същата година през есента за първи път спечелва Джиро ди Ломбардия (след което го печели още три пъти). Неговият по-малък брат също става колоездач.

През 1926 година талантливият колоездач става шампион на Италия и успява да запази титлата през следващите четири години. Печели шест етапа от италианската супемногодневка, но
в крайното класиране е втори. През 1927 година се състои първото световно първенство за професионалисти, в което побеждава Бинда. Но неговият най-голям успех през същата година е победата му в дванадесет от петнадесетте етапа в Джиро д'Италия. Той печели и следващите два Джири, където бележи четиринадесет етапни победи. През 1930 Бинда отново печели световната титла и два етапа от Тур дьо Франс. За последен път той става световен шампион през 1932 и завоюва последната си победа в Джиро д'Италия през 1932 година, когато печели шест етапа.

Бинда завършва кариерата си през 1936 година, когато след инцидент, получава фрактура на бедрената кост. След това той става ръководител на италианския национален отбор, какъвто остава до 1960 година. Умира на 83-годишна възраст в родния си град.